БЪЛГАРСКИЯТ МЕЧ НАД БАЛКАНСКИЯ ВЪЗЕЛ
Фундаментален труд за Голямата война на акад. Георги Марков издаде „Захарий Стоянов”
Ето, че след фундаменталните монографии за Балканските войни и за Най-голямата война (Втората световна), акад. Георги Марков обогатява историческата наука и зарадва читателите на историческо четиво с новия си забележителен труд, посветен на Голямата война (Първата световна). В ръцете на читателите вече е богато илюстрираното и художествено-полиграфически перфектно изработеното издание на „Захарий Стоянов”: „Голямата война и българският меч над балканския възел 1914-1919”, която е в две части: Първа книга: „Заплитането” и Втора книга: „Разсичането”.
Изборът и намесата на България в Първата световна война са със съдбоносни последици, които ще тегнат върху плещите и на бъдещите поколения. В тази първа книга на фундаменталния исторически труд се разкриват причините за развяването на бойните знамена само две години след националното крушение в края на Втората световна война, за да бъдат „поправени неправдите” и „всички българи да се съберат под общата държавна стряха”. Академик Георги Марков не само описва как, но и обяснява защо наранените чувства вземат връх над хладния разум и гневната песен „Съюзници разбойници” проехтява над Моравско и Вардарска Македония чак до Албанските планини. „Прусаците на Балканите” отварят стратегическия път от Средна Европа за Близкия изток и слагат точката на Дарданелската операция, обаче срещу тях на Солунския фронт се струпва Източната съглашенска армия с войски от петте континента. Юначните наши предци знаят по думите на полковник Борис Дрангов, че „Две смърти няма – без една не може” и се жертват за осъществяването на националния идеал „Целокупна България”.
Разпъната на три фронта от Македония до Добруджа и през Влашко до Молдова, българската армия отстоява свещеното право на национално обединение. Втората книга от монографията на акад. Георги Марков продължава да разкрива обстоятелствата, причините и последиците от продължителното участие на България в изпълнения с изненадващи поврати ход на Първата световна война, когато тя печели своите битки на Балканите, но краят ще бъде решен на Западния фронт. Българските воини записват с кръвта си славни подвизи от Тутракан до Дойран, които ще останат в нашата народна памет като неразрушими опори на националната гордост. В парижкото предградие Ньой на Сена България е жестоко наказана от Съглашението въпреки нейния стремеж към национално освобождение и обединение, защото геополитиката и стратегията зачеркват морала чрез отмъстителен вик „Победените са виновни и ще платят за всичко! Да, те плащат „с лихвите”, но Голямата война е последвана от друга – Най-голямата война и силата на правото продължава да се замества от правото на силата.
Докато в Балканските войни България е двигател на събитията, Световната война я заварва с нерешен и кървящ Национален въпрос, люшкана от изненадващите поврати на главните фронтове на Изток и запад. Акад. Георги Марков съзнава, че лавирането между воюващите групировки и участието в коалиция с империи налагат задълбочено проучване както на сложно преплетените връзки с Европейските сили и балканските съседи, така и на изменчивите взаимоотношения между българските фактори във външната политика, дипломацията и стратегията – Монархическата институция, Министерския съвет и Главното командване, с техните действителни и мними заслуги, грешки и провали. Съгласуването и противоречието между основните лостове на воюващата българска държава спомагат или пречат на успехите, намаляват или увеличават жертвите понякога съвсем съзнателно или дори преднамерено. Меродавните личности не желаят поредното крушение, но не правят навреме възможното, за да го избегнат. Не само този неизползван досега подход към събитията, но и начинът, по който пише историкът – умно и увлекателно, с премерена яркост и емоционалност, но образно и интересно, правят книгата му неповторима.
Друго важно е, че в основата на монографията залягат източници от „първа ръка”. Малко известни и съвсем неизвестни свидетелства показват процесите „отвътре”, с оглед на „тайната дипломация” и още по-скритата коалиционна стратегия. В първият „вътрешен кръг”са Дипломатическият и Военноисторическият архив на Царство България, във втория – фондовете на държавните институции, които решават възловите въпроси при воденето на войната, в третия са личните архиви на влиятелните личности, а в четвъртия се нарежда архивохранилищата на „външните” фактори, предимно на Германия и Австро-Унгария. „Фарът”за историка е разкриването на значението, цената и употребата на политическо-стратегическия „Български меч” за разсичането на Балканския геополитически възел, които са променливи величини в зависимост от развоя на Голямата война.