Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема Светът като воля и представа, Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения Parerga und Paralipomena (1851), сиреч „странични и останали” произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия) втори том на Светът като воля и представа. Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно произведение, както Шопенхауеровият opus vitae Светът като воля и представа. Всяка от главите на втория том препраща към съответните параграфи на първия (и vice versa) и е само доразвиване, дообосноваване, конкретизация и илюстрация на същите вече добре познати основни идеи на първия том, образувайки по този начин едно своеобразно рондо, само че не музикално, а философско, към което неминуемо (сякаш за спазване на задължителната трикратност) ще трябва да се добави и Parerga und Paralipomena.
Стр. 811
Формат: 16/60/90
Печатни коли: 51
Твърда корица
ISBN: 978-954-09-0040-7
