КЛЕПОУШКО

isbn 978-954-09-1351-3

В онова си първо впечатление подчертах, че: „само поет може да види, че сърцето на жабката „сияе като лунно злато“, че пчеличката е с шапка островърха и щом близне със езиче лилията белоснежна, във любов се врича, че котаракът може „мустакът си да вейка“, че пладнето е златисто, че кадифеният шубрак пее до забрава, че катеричката е кафяво дяволито пламъче, че мушиците следват запленени бръмбарчето, че вихрушките са тръбачи, които посрещат зимата, че магаренцето е запленено от вълнуващи похвали…В този поетичен свят има „покои от черупчица на орех“. Там е и „юргана на листата“. Там са и „пазвите на тишината“. Там рошавото гълъбче, което търкаля жълъдче решава, че „не заслужава с човчица да дялка тази залъгалка.“ В „Сърничка“ сърничката мечтае „в девойка да превърне тялото си сърнено“. Да намери край изворчето юначина, който да я заметне с пелерината си и стори чудото да я превърне в красавица. Тази сполучлива отпратка към ярки фолклорни образци, подсказва че Гранитски се вълнува от тях и ще търси и в тази територия. И веднага авторът потвърждава и чувството си за съвременност, като заявява, че котаракът зъл е заминал и се е зареял в чужбина, или се усмихва, че Бухалът се тревожи дали бухалицата му „няма да избяга с някой пъргав симпатяга“.

Атанас Звездинов