БАЩА МИ В МЕН

„Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми  за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.“

Поникват спомени

като кокичета

във стъпките му

през величието нежно

на пролетта.

И клоните разцъфват

от него нарисувани,

протегнали надежди

към мене във съня.

И виждам я ръката му

сред багрите пламтящи

в небето на картината

към мене да се спуска

с крилото си на птица –

закрилница всевечна

на земния ми дом. /На баща ми/

 

редактор: Иван Гранитски

корица: Пламен Трампов

 

стр. 168

меки корици

формат 16/60/90

печатни  коли 10,5

 

 

издателство „Захарий Стоянов“

 

ISBN 978-954-09-1834-1

София, 2024