Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда „Прокълнатият двор“ на Андрич стои редом с „Процесът“ и „Замъкът“ на Кафка и „Чужденецът“ и „Чумата“ на Камю като емблематични за ХХ век творби.
Светлозар Игов
