В книгата „Социология на философията“ се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за филсофията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение:
– потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми – светогледна потребност;
– потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща – нормативноценностна потребнот, от която зависи съществуването и функционирането на общностите…
