“Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява и друго – ако второто е налице, налице се оказва или се появява и тървото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо, а при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо.”
Аристотел