Отправната точка на Мигел де Унамуно е една и неизменна: човекът. Индивидуалният, конкретният, реалният човек, не абстракцията, понятието, философията на човека, а човекът от плът и кръв, онзи, който живее, страда, диша, бори се, мъчи се, люби и умира. Във всички духовни изяви на Унамуно – като философ, прозаик, поет, драматург, публицист, есеист – човек от плът и кръв е неизменният център, от който винаги и неизменно тръгва. На този именно човек Унамуно – като всеки духовен творец, по-богат с вътрешна душевност, отколкото с външни събития – посвещава всичките си усилия, целия си живот.
Исак Паси
Стр. 424
