Това е задълбочено изследване на един от най-хубавите романи в българската литература, направено от проникновен познавач на творбата, чиито преценки са ценне принос в усилията на критическата мисъл да разчете духовните послания на Антон Дончев. Верен на темперамента си, Чавдар Добрев дава дълбоко аргументиран отговор на някои от нападките срещу „Време разделно” на някои представители на формираната през последните две десетилетия „либералнокритически” погледи върху литературата.
