ТРИ КЛАСИЧЕСКИ СЛУЧАЯ – РОМАНИТЕ НА ДИМИТЪР ДИМОВ, ДИМИТЪР ТАЛЕВ

По време на тържеството на най-скудоумните догми на соцреализма в българската литература става едно “чудо” – настъпва разцвет на епическия роман, в който се открояват три от шедьоврите на българския роман – “Тютюн” (1951), “Железният светилник” (1952) и появилият се вече в годините на “размразяването”, но замислен, започнат и писан през 50-те години “Иван Кондарев” (І – 1959, ІІ – 1964). Това, че през 50-те години на ХХ век българскят роман, който преди това е имал само епизодични успехи, става водеща жанрова формация, както и това, че в тази жанрова формация се открояват няколко шедьовъра, които не само не следват, но и оспорват господстващите “естетически” догми, е наистина чудо, което показва, че литературата и изкуството се развиват не само и не толкова благодарение ,но и въпреки социално-историческите обстоятелства, че имат собствени, иманентни развойни “закономерност” и че литературата е наистина автономна република на духовната свобода, обществена алтернатива на обществото.