КАМЪКЪТ И ВОДАТА, ЛЕТОПИСЦИ НА ЖИВОТА – Диалози с Христо Славов

„Преди сътворението“ е поразително оригинално произведение. По език и структура прилича на епична поема – сложна алегория с голямо внимание към детайла. Отворете тази книга и ще попаднете между кориците й в бурно речно корито, което няма да ви пусне, докато не стигнете до морето и обратно. Това е изненадващо навременна книга – не само за безполезността на изграждането на стени. Притесненията за глобалното затопляне ни предупреждават за несигурния и временен характер на човешкото съществуване. И в необятния обхват на времето, планините ще се рушат и реките ще обърнат своите течения. – Кристофър Бъкстон, писател и преводач, Великобритания

В повестта „Сняг“ героите са чувствителни и човечни, объркани и беззащитни, въпреки своята наивност и самота. Но аспектът, който ме привлече най-много, е въображаемата мисъл за писането. Историите на селото, които летят във вятъра и чакат хората на ъгъла на къщата. И „самоисториите“, породени от нахлуването на мислите. И окончателната важност на нещата, които не се виждат, защото „За онова, което не се е случило могат да се напишат много повече неща, отколкото за това, което се е случило“. – Проф. Данило Манера, писател и преводач, Италия

„Преди сътворението“ е красив текст, изпълнен с лиризъм, достигащ до възвишеното, в който авторът му предлага едновременно жизнено, забавно, атрактивно приключение и урок за идентичността, волята и надеждата. Като цяло романът е велика метафора, басня с епично усещане, наследник на елинистичната традиция, когато литературата, смесвайки слово и мит, се опитва да обясни една вселена, която все още не е била докосната от науката. Струва ми се, че специално качество на този роман е неговата универсалност и безвремие, които нарушават географските и културни граници и позволяват на всеки читател по света да го прочете, да му се наслади и да разбере посланието, което е обобщено в тази внушителна фраза, която авторът особено подчертава: „Камъкът сам по себе си не може да се движи, но камъкът, ако се свърже с водата, може да прекоси целия свят“. – Луис Мартин Гомес, писател и литературен критик, Доминикана