Иван Давидков (1926 – 1990) е поет, белетрист, есеист и живописец, различима фигура в българската поезия от втората половина на XX в. Автор е на десетки стихосбирки, поредица от романи, сборници с есеистика, много от които са преведени на други езици. Неразделна част от творчеството му е живописта, която допълва художествените му търсения. Носител е на престижни литературни награди, сред които „Петко Р. Славейков“ и „Пейо К. Яворов“.
Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. – Атанас Далчев
Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен. – Евалд Озерс
Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант. – Кирил Кадийски
Поезията на Иван Давидков е ясна и проста, но това е яснотата на небесата, които остават ненагледни, простотата на пронизващата дума, която не може да бъде изтрита от съзнанието. – Дмитро Павличко
Стр. 173
Формат: 16/60/90
Печатни коли: 11
Мека корица
ISBN: 978-954-09-1985-0
