Книгите, както е добре известно, имат различна съдба.
Настоящата книга възникна сякаш “от нищото”.
С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края на краищата историята, в това число и историята на изкуството, не е само хроника на художествените събития или фактология, отразена в учебници и научни изследвания. Нерядко под “официалния” пласт се крият случки, размисли и преживявания, които имат не по-малко важно значение както за реконструкцията на част от миналото, така и за разкриването на живия усет за творчество, на съкровените аспекти от процеса на раждането на образа, на непосредствените реакции спрямо злобата на деня или на текущите артистични събития.
Чавдар Попов
