Хайнер Мюлер (1929 – 1995) се позовава на „Макбет“ на Шекспир, като не променя линията на сюжета. Немският драматург окрупнява чрез фрагментарната структура на разказа проблема за жестокото лице на краля (водача, лидера, вожда). В тази версия Макбет е по-малко роб на страховете и скрупулите си и повече верен на желанието да превърне живота си в пространство, обитавано от духовете на жертвите си. Макбет според Мюлер предопределя смъртта си чрез смъртта на своите противници.
