Има един Уайлд, който е премного естет, паун, горделива птица. Но една значителна част от неговото творчество няма нищо общо с владетеля на салоните, надменния свят на алтруизма. Него виждаме преобразен в приказките. Тук той е мекосърдечен и добър. Сякаш нищо не е останало от разглезения син на лондонското общество. Просто станало е някакво чудо. Егоистичният великан се е преобразил, звездното дете се е освободило от своята надменна и студена красота. Затова ние винаги ще обичаме великодушното му сърце от приказките, хапливия му ум в драматургията, изповедността му в последните работи.
