По всяка вероятност интересът на Иван Гранитски към мандалата като специализиран мистериален и художествен текст е възбуден от вчитането в трудовете на Карл Густав Юнг. Но не става дума само за конкретния символ мандала, а за цялостната теория на Юнг за архетипите, които се пазят в човешкото съзнание. В поетичния анализ на мандалата, който ни предлага Гранитски, несъмнено ще открием вдъхновение от тази митопоетична теория. Защото като поет той анализира духовната същност на знака на мандалата, привлякла го именно със своята мистична природа.
За европееца мандалата е енигма. Преди всичко, защото той е възпитан в друг културен код. За него е странно, че в мандалата се преплитат орнаментът, фигуративността и писмото, че цветът има не природен или психологически смисъл, а фиксирано конвенционално значение. Мандалата е квинтесенция на ритуала. Тя се създава като изобразителен текст на молитва, който след края на обреда се разрушава. Естетическата привлекателност на мандалата за нас идва от наличието на симетрия, пропорционалност, на разнообразие и структурност. И не на последно място от нейната езотеричност, която интуитивно се разбира като знак на мистерия. Но само редки специалисти могат да „прочетат“ мандалата като митопоетичен и ритуален текст. Гранитски ни предлага поетичен, дълбоко индивидуален прочит. – Иван Маразов
Стр. 148
Формат: 8\60\90
Печатни коли: 18,5
Мека корица
ISBN: 978-954-09-2029-0
