ПОД СТУДЕНАТА ПЕПЕЛ ТЛЕЕ ИСКРА – 8 том

Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ХІХ век, да се премълчават погрешките на тоя или оня консул от дълбока политика, да се гали и не се безпокои тоя или оня владика, за да не пострадало православието и за да не се били възползвали уж нашите неприятели. Едно само той съветвал българите – да направят с чуждите народи съюз за придобиване на своята свобода, без да пострада тая последната. Това била неговата Балканска федерация, между българи, румъни, сърби, даже и гърци. „Съд-
бата на тия народи е една с нашата“ – е казал той.

Захарий Стоянов

Стр. 713

Формат: 16/70/100

Печатни коли: 45

Твърда корица

ISBN: 978-954-09-1872-3