Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните най-древни традиции.
Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа в първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологическите явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешките ценности, вроден вкус към сюжетната основа на прозата и онези магически “думички”, от които според един израз на Елин Пелин се прави разказът.
