САМУИЛ, ЦАР БЪЛГАРСКИ – КНИГА 3 – ДИМИТЪР ТАЛЕВ

Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на “патриарха” на българската литература – приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции.

И в това сравнение има нещо много вярно.

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като “национална епопея”, “историческа хроника”, “енциклопедия на народния живот”. Няма критик, писал за Талев, който да не е сравнявал класическата му четирилогия с Вазовия шедьовър “Под игото”, още повече че Талевите книги са разказ за останалата “под игото” Македония, при това разказ, съсредоточен също като Вазовия около “пиянството” на един народ и “пробуждането” след кървавия погром. Но разликата между Талев и Вазов не е в това, че във Вазовото творчество след “под игото” има “избавление” а Талевото творчество не достига до “избавлението”. Разликата е друга…

Светлозар Игов

ISBN 978-954-09-1140-3