Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние… За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в „Под манастирската лоза”: „Книгите са като хората – когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попадали съкровища и черпят мъдрост.”
Такива съкровища са Елин-Пелиновите книги за българската литература. В тях са ония корени, без които бихме загубили усета за българска „поетика” и оригинална художествена мисъл.
ЕМИЛИЯН СТАНЕВ
