“Съзерцание на безкрая” – Иван Гранитски

В новата си книга “Съзерцание на безкрая” Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек.

В много от поемите душата търси своя Път – друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, вплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака.

Реещите се души в безкрая несъмнено са “нашепнати” от орфическата/питагорейската доктрина за безсмъртието. Крайната, висшата  цел на пътуването на орфическата душа е да стиугне до звездите и да съзерцава техния танц. Гранитски е запленен от това философско течение, затова не е случайно, че откриваме толкова навеяни от него теми: за безсмъртието на душата, за превъплъщенията ѝ, за магичния смисъл на числата. В края на краищата истинната душа ще седне на вечния пир на трапезата на другите герои и богове.

Проф. Иван Маразов