“Съзерцания” – Иван Гранитски

Съзерцанието е начин на мислене и изразяване. То е активна (особено за поета) дейност, макар да изглежда като пасивен отдих. Творческата мисълта, докато поетът съзерцава, е най-силна и точна. Тогава тя неуморно търси  думите, с които да се изрази, описвайки онова, което очите, душата и умът са видели. Думите описват, за да придадат имена на видяната през очите картина и на подробностите в нея, за да я отделят от цялото и я осмислят като част от мирозданието и усилията на Човека чрез поета, който съзерцава, да открие смисъла на живота и човешкото съществуване.

Откриването на смисъла е великата цел на литературата. Извън този трудно постижим смисъл поетът и неговите творбите губят напълно значение си на изразители на времето и обществото и са само лично свидетелство за състоянието и преживяванията на техния личен душевен мир.

Интересно е да се наблюдава и изучава как писателят постига познание за света чрез съзерцанието. Той успява да отдели съзерцавания обект от цялото и така да успокои и дори възпре (но само видимо) неговото движение. А после го наблюдава спокойно и тогава вижда, че това е движението на цялата природа, на всичко видимо и невидимо. И то е широко и пълноводно, защото  е самото мироздание. Мирозданието, което е оживяло в един пейзаж, съзерцаван от поета!

Ето един пример как словото преобразява, а реалността се разтваря и заживява отново в него. Философските изводи са много повече от констатация и обобщение, защото се превръщат в голямата и премислена Истина:

Ако твърде дълго съзерцаваш

облачните причудливи форми

ще усетиш как изтляваш –

дим мистичен във простора

Нямаш вече материално тяло

превърнат в чиста мисъл

Рееш се в небето просияло

и да се върнеш искаш

в спомена за праначалото

когато от звездопада възхитен

се виждаш в огледалото –

Човекът в утрешния ден

(Съзерцание „XIV“)

Тук няма абсолютно никакви умозрения, нагаждания на думите към рима или име на предмет. Словото звучи естествено и носи дълбоко значение, защото излива възхищение, размишление, радост от пълнотата на живота, в която е родено.