„Говорят световете“ – Атанас Звездинов

Да крачиш само – е съпротивление.

Да влезеш във вода, в огън – пак.

Нестигнатата цел – съпротивление.

Постигнатата – носи негов знак.

И плуга,

и ракетата,

зърното,

и труса нейде в земните недра,

прибоя на морето…

Как животът

това съпротивление побра!

Плътта ни не е ли съпротивление?

А мисълта?

А чувството за дълг?

Съпротивление е съвестта.

И бреме е.

Ама какво без нея бих могъл?

Часовниците като белезници

заключват китката ни за това,

което все да правим сме длъжници.

Кое ни неусетно окова,

че все вървим и все вървим нататък,

където свети онзи ключ –

мечтата.