“Все тази болка в сърцето.
Идва винаги, когато не трябва –
в средата на всяко веселие
и след нея душата ми тръгва
сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя.
Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!!
Защо все далече от дом и семейство
ме води – не зная.
Може би с нея заплащам краткото щастие
ден след ден. От години така. И до края…”
