Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли…
На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван Гранитски. Самата структура на книгата е изградена върху мистичното число "три", което образува и названието на митичния остров. Вярно, в поемите на Гранитски атмосферата е различна от беметежния климат на легендарната страна. Но нали и ние живеем в епоха, когато корабокрушението е ежедневие?
Иван Маразов
