В своята четвърта поетична книга Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на излишна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника.
Стр. 128
