"Пътища" не е книга за ромското малцинство, както лековато би могла да натрапи псевдокритическата инерция. Освен, шеговито и с малко болка казано, за едно малцинство – малцинството на реалните ценители на българската изящна словесност. Героят не е ромът или българинът, а човекът – с неговите достойнства, с неговото несъвършенство. Героят е и самият живот, вечно нов и вечно повтарящ се, неутолим и изнурен, задъхан и елегичен.