По какво се различават свободните, модерни държави от изостаналите лошо устроени като България? По въпросите, които си задават хората когато мислят за социалните си роли.
„Кого познавам? Как да го използвам? Подкупя, заплаша, злепоставя?“ са въпросите, които движат олигархиите. Егоизмът е част от човешката природа, но изроди ли се в политическа норма, превръща изгодата за единици в огромно зло за всички.
Затова законът на свободните и справедливи държави не е „Кого познаваме?“, а „Какво знаем?“ Вярната информация и правилните убеждения са най-голямата ценност за страните, които искат бъдеще. Истината се превръща в желание да направим живота по-хубав; желанието – в потребност; потребността – във воля да овластяваме в общ интерес и да санкционираме управниците. Това е и една от „червените нишки“ в романа.
Роман за прозрението и надеждата. За личния бунт и визия за бъдещето. Главните герои са млади журналисти. Откриват отговори и идеи пътувайки и в срещи със съдби. България, разбира се. Балканите, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Италия, Украйна…
Колебахме се за името му. „Максим. Пътуване“, както предложи редакторката; „Любовите на Максим“, срещите? Откритията? Социалната действителност?
Или „Максим Икономов, двадесет години по-късно“? Понеже по звученето си книгата е като продължение на „Нежната революция“ (в един том и второ издание в две книги, Издателство „Захарий Стоянов“). Като в „Нежната революция“, само че през 2023-2024 г.г., авторът търси с художествени средства причините защо държавата ни е местопрестъпление за някои и несправедлива за мнозина.
И какво да сторим, за да заживеем както искаме и се надяваме?
Затова – всичко изброено в просто „Максим Икономов“.
Публицистичните елементи са вплетени в увлекателно повествование и са в хармония с емоционалния контекст. Персонажи от различни социални слоеве. Описанията на природа и страни допринасят за релефността на разказа и лекотата на поднасяне.
Триста страници, четени и препрочитани на един дъх.
Мека корица
ISBN: 978-954-09-1927-0
